Читать онлайн книгу "Нощна Светлина (Кръвни Връзки — Книга Втора)"
Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)
Amy Blankenship
Кат Сантос не е виждала собственика на „Нощна светлина“ от години. Това е така, докато Куин внезапно не решава да я отвлече и обвини, че му е устроила засада за убийствата на вампири. Осъзнавайки, че врагът си играе с тях, двете семейства обединяват сили, за да спрат терористичните набези на вампири в града.
Куин Уайлдър я наблюдаваше с хищния си поглед на пума от деня на раждането й. Когато тя стана тийнейджър, изкушението да я превърне в свой партньор бързо прерастна в спор между него и нейните прекомерно загрижени братя. Когато бащите им се избиват един друг в битка, връзките между двете семейства са прекъснати и тя е отведена на безопасно място извън обсега му. Преследвайки я отдалеч, Куин открива, че вампирската война има своите предимства, когато тя забравя да стои настрана. Кат Сантос не е виждала собственика на „Нощна светлина“ от години. Това е така, докато Куин внезапно не решава да я отвлече и обвини, че му е устроила засада за убийствата на вампири. Осъзнавайки, че врагът си играе с тях, двете семейства обединяват сили, за да спрат терористичните набези на вампири в града. С ескалирането на подземната война нарастват и пламъците на желанието, тъй като това, което е започнало като отвличане, бързо се превръща в опасна игра на съблазняване.
„Нощна светлина“
Поредица „Кръвни връзки“ - Книга втора
Ейми Бланкъншип, РК Мелтън
преведено от Adriana Nesheva
© 2012 Ейми Бланкъншип
Второ издание, публикувано от TekTime
Всички права запазени
Глава 1
Куин Уайлдър огледа офиса на Уорън. Не беше сигурен дали си струваше да разбере кой стои зад убийствата. По-голямата част от крясъците приключиха... Поне се надяваше да е така. Погледна към Кейн, щом вампирът се обърна с гръб. Кейн не си направи труда да се защитава... Майкъл се беше погрижил за това вместо него.
Трябваше да е едновременно ядосан на русокосия вампир и да му се извини, но в момента единственото, което изпитваше към Кейн, беше нетипичен страх. А за един хищник това не бе никак приятно.
Кейн се усмихна, докато се взираше през прозореца. Наистина искаше да спре да чува мислите на други хора. Значи ягуарите и пумите отново играеха заедно... Голяма работа. Какво искаха от него? Да танцува танца на радостта ли? Е, не беше в настроение за това.
- Тези бездушни вампири ни превъзхождат най-малко с 10:1. Ако добре си спомням, Девон винаги е бил доста силен противник. Може би трябва да му се обадим и да го накараме да се върне и да ни помогне.
Стивън също изрази мнението си.
- С темповете, с които нараства армията на вампирите, битката вече може да се смята за загубена. Ако не съберем собствена армия, по-добре да си съберем нещата и да се разкараме от Додж.
- Ако семействата не бяха прекъснали всякакви контакти, сега щеше да знаеш, че Девон е твърде зает да гони половинката си. - отвърна Кат на Стивън, но гледаше яростно Куин, когато го каза.
- Сарказмът ти е виден. - ухили се Стивън. Големият му брат беше вбесил Кат, като я отвлече. Погледна отново Куин и се зачуди защо брат му не каза нищо за Дийн, който би могъл да помогне да се справят с вампирите наоколо. Заслужаваше си да се похвалиш, ако имаш паднал на своя страна... А не да го криеш.
Той беше чул за другия паднал, който помогна на Девон да си върне половинката и нейната приятелка, но тъй като той беше тръгнал с Девон и двете момичета, Дийн оставаше единственият им коз.
- Подкрепям идеята да се обадим на Девон с надеждата, че падналият... Как му беше името?
- Крис - каза Кат.
- Ако Крис се върне с Девон, тогава ще изравним силите, защото един паднал вече е готов да ни помогне. - довърши Стивън.
- Р? как СЃРё представяш РґР° РіРё върнем? - попита РљСѓРёРЅ, като погледна РЈРѕСЂСЉРЅ. - Знаеш как СЃРµ държат мъжкарите РѕС‚ нашия РІРёРґ, когато намерят женска. Единственият начин Девон РґР° СЃРµ РІСЉСЂРЅРµ Рµ, ако половинката РјСѓ РґРѕР№РґРµ СЃ него.
- Предлагам ти друга идея... Кажи му истината. - каза Кат и срещна погледа на Куин, когато той се обърна да я погледне. Тя сбърчи вежди и се усмихна доволно, когато той отмести поглед.
Куин вътрешно потръпна от коментара ѝ, но не каза нищо.
Кейн извади цигара и я запали.
- Смея да кажа, че младата дама тук има право. Ако искаш да прибереш котенцата, трябва да ги примамиш.
- Разбира се - каза Майкъл, като се опита да разведри настроението в стаята. - Ще сложа купичка със сметана отвън и ще ги чакам с мрежа.
Кейн и Кат се ухилиха, като си представиха Майкъл да седи в тъмното с мрежа в ръка и да чака някакво неподозиращо коте да дойде да яде от купичка със сметана.
- Крис трябва да се върне - каза накрая Кат. - Виждала съм го как се бие и няма равен. Но ако го познавам добре, той няма да се върне без Таби.
- Как да накараш един паднал да остави поста си и да избере страна във война? - попита Стивън.
- Не можеш. - заяви Майкъл. - Падналите са малко на брой и на голямо разстояние. Единствените двама, които съм срещал, са Дийн и Крис и повярвай, не би искал да си имаш работа с нито един от тях. Той погледна Куин.
- Възможно ли е Дийн да помоли Крис да съкрати почивката си?
Ягуарите зададоха още няколко въпроса, а Кейн усети ледени тръпки по кожата си, когато ги отклони. Много добре знаеше за кого говорят. Ако Крис се върне... Табата ще го последва.
Всички с изключение на Майкъл трепнаха, когато Кейн внезапно се обърна и ги погледна.
- Войната вече започна, така че като приключите с целувките и сдобряванията, може да се присъедините към лова.
Той отвори прозореца и скочи, без да се интересува, че е на втория етаж. Дългото му черно наметало се разпери, като много наподобяваше на тъмни крила. След това се изгуби от поглед.
След като Кейн изчезна, Майкъл погледна драматичното изчезване на своя приятел и отиде да затвори прозореца. Всички мислеха, че Кейн е слязъл долу, но той усещаше присъствието му горе - на покрива. Срещата всъщност премина по-добре от очакванията на Майкъл.
Майкъл се чудеше дали Кейн осъзнава какво е направил, когато заби този кръвен камък дълбоко в плътта на Кейн. Когато захапа китката си и остави кръвта да тече в раната на Кейн, той го стори поради две причини. Едната беше да помогне на раната да заздравее по-бързо, но втората причина бе с егоистичен мотив. Тъй като кръвта му сега течеше във вените на Кейн, той можеше да проследи всяко движение на приятеля си.
Все още го тревожеше мисълта, че Кейн бе прекарал известно време в града, а той не знаеше. Дори не го потърси, защото смяташе, че Кейн е мъртъв. Ако беше открил Кейн по-скоро... Може би можеше да предотврати всичко това, преди то да излезе извън контрола на Кейн. Но сега, когато кръвта му течеше във вените на Кейн, можеше да използва това като проследяващо устройство. Ако Кейн реши да побегне... Няма да стигне далеч.
- Не знам защо Кейн се държи така, след като той е причината за това нашествие от вампири - каза Ник, докато се подпираше на вратата. Не му пречеше Майкъл да се намеси, но не беше добра идея да разчита на Кейн. Този човек не изглеждаше стабилен.
- Ядосан си, защото Кейн реши да не заема страната на врага - каза Уорън, макар че самият той не се доверяваше много на Кейн. Но нямаше да споменава факта, че Кейн постави капан на сестра му, за да може Куин да я отвлече... Поне не и докато не разбереше доколко възкръсналият вампир е с акъла си.
Майкъл започна РґР° разбира Кейн, РЅРѕ РІСЃРµ още РјСѓ трябваше време. Знаеше, че Кейн РєСЂРёРµ нещо РѕС‚ него Рё СЃРё умираше РґР° разбере какво Рµ то, преди това РґР° разяде приятеля РјСѓ отвътре. Р?скаше РјСѓ СЃРµ Кейн РґР° РїРѕР±СЉСЂР·Р° Рё РґР° осъзнае, че вече РЅРµ Рµ сам.
От друга страна Майкъл осъзнаваше, че Кейн е преживял нещо, чийто ужас той никога не би разбрал. Ако бе изправен пред същата ситуация, Майкъл не беше сигурен, че щеше да запази здравия си разум. Кейн беше предаден от един от най-добрите си приятели и осъден на вечно изгнание без почти никаква надежда да избяга.
Той присви очи, гледайки към прозореца и осъзна, че това е въпрос, който напълно забрави да зададе. Как Кейн е излязъл от гроба?
*****
Кейн обикаляше напред-назад на покрива на „Лунен танц“, като свиваше и отпускаше юмрук. Пред очите му все още беше изражението на Крис, когато го захвърли през склада като боклук. Той не можеше да се пребори с падналия... Никой не бе в състояние да се справи със силата, която притежаваше всеки един от тях.
Дори да извикат Крис за подкрепление и Табата да се върне с него, Кейн знаеше, че Крис няма намерение да я споделя. Това не се случваше често, но Кейн можеше да се обзаложи на кръвния камък в тялото си, че падналият бе влюбен в Табата. Ако това бе вярно, Кейн нямаше никакъв шанс да се доближи до любимата си.
Той пропиля шанса си и адски го болеше от това. Дори да нямаше паднал ангел до себе си, Табата вече не би имала нищо общо с него. Що се отнася до останалите, не го интересуваше дали шифтърите го харесват или не. Това в никакъв случай не бе състезание за популярност.
- Може би е по-добре, че не ме харесват. - прошепна той, докато гледаше града.
Кейн поклати глава решително и бръкна в джобовете си. Щеше да остане колкото е необходимо, за да отърве града от вампирската паплач, която без да иска доведе. Но след като го направи, щеше да си тръгне сам. В онзи ден, когато реши да тръгне, на никой няма да му пука, за да го последва.
Мисълта го изнерви.
*****
Тревър спря пред дома на Енви и изключи колата. Наистина искаше да говори с нея и да види как е. Може би е имала време да помисли за това, което й каза... В края на краищата това беше самата истина.
Като погледна това нещо на седалката до него, той се усмихна и го грабна. Наистина беше съсипал дънките, който „взе назаем“ по-рано тази седмица от Чад и сега възнамеряваше да ги върне. Това беше доброто дело за деня. Да се надяваме, че никой не е отишъл в ада заради чувството си за хумор.
Като разгъна дънките, забеляза петното и черното масло, размазано по тях. Отново се засмя като видя какво бе направил на чатала. Тревър направи изключение и се трансформира в куче, за да разкъса чатала с удоволствие.
Хана - старата на котка на госпожа Тъли, която реши да живее с него, всъщност се бе приближила, подушила дънките, след което се обърна, вдигна опашката си и се изпика върху тях. Така се опитваше да премахне кучешката миризма, оставена от него. Тревър не беше се смял толкова много през целия си живот.
- Р?деално - прошепна той.
След като излезе от колата , той се приближи до входната врата и хвърли дънките в храстите и отново почна да се смее, когато те паднаха върху купчина листа, намиращи се върху гигантски мравуняк. Това беше уникално.
Като звънна на вратата, зарови ръце в джобовете си и изчака някой да отвори. Когато най-накрая вратата се отвори, Тревър придоби най-невинното си изражение.
- Здрасти - каза тихо той.
Чад въздъхна и се облегна на вратата.
- Здрасти и на теб, страннико.
- Р’РёР¶, оплесках нещата Рё искам РґР° РіРѕРІРѕСЂСЏ СЃ Енви... Р?ли РїРѕРЅРµ РґР° опитам, ако обещаеш РґР° държиш тейзъра далеч РѕС‚ нея - РѕР±СЏСЃРЅРё Тревър СЃ лека СѓСЃРјРёРІРєР°.
- Бих го направил, но тя не е тук. - отговори Чад, като се отдръпна от вратата и се изправи в цял ръст. Джейсън спомена името на Тревър заедно с думата преследвач, така че той се надяваше, че Джейсън греши. - Тя реши да си почине и да се помотае с Табата и Крис. Не съм сигурен кога ще се върне.
Тревър пое дълбоко дъх и кимна, когато забеляза, че ароматът на Енви в къщата не е скорошен. Поне Чад казваше истината за това, че не е вкъщи.
- Тогава трябва да й предадеш нещо.
- Какво? - попита Чад със сериозен поглед.
- Тя трябва да стои далеч от Девон Сантос. Той ще й създаде неприятности и накрая ще я нарани. - той започна да увърта, като се надяваше да привлече Чад на своя страна и да събуди братския му инстинкт.
Чад се намръщи при предупреждението на Тревър и кръстоса ръце на гърдите си.
- Нещо като теб?
Самодоволното поведение на Тревър се изпари.
- Виж! Това, което аз направих, бе част от работата ми. Не исках да нараня Енви заради работата си. Затова никога не й споделих как си изкарвам прехраната.
Той отмести поглед и бръкна още по-дълбоко в джобовете си. Знаеше, че Чад няма представа. Силно се надяваше, че Енви не е повторила пред Чад това, което й каза. Не бе нужно гражданите да знаят за странните неща, на които може да се натъкнеш нощем... Още по-малко пък едно ченге.
- Нощта, когато ме намери в клуба, й казах, че съм под прикритие, но не мисля, че тя ми вярва. - добави той. Наблюдаваше съсредоточено реакцията на Чад, за да разбере дали знаеше нещо повече от необходимото.
Чад въздъхна.
- Виж, знам, че харесваше сестра ми, но тя продължи напред. Мисля, че трябва да направиш същото. Не ти го казвам само като колега или дори приятел. Казвам ти го като човек, който е минал през това. Остави я сама и нека тя реши какво да прави. Въпреки най-добрите ти намерения, мисля че сега се среща с Девон.
Тревър погледна Чад.
- Какво? - каза той застрашително.
- Доколкото знам тя се среща с Девон. - повтори Чад решително.
Тревър усети хладни тръпки по гърба си, обърна се и се отдалечи от вратата, без да каже и дума. Чад се намръщи, когато забеляза котката на предното стъкло в колата на Тревър. Тревър бързо се качи в колата, запали я и излетя.
- Джейсън, - каза Чад на себе си - дано не си прав, че е преследвач.
Чад знаеше, че Енви напусна града с Девон и се присъедини към Крис и Табата за кратка почивка. Той не възнамеряваше да каже това на Тревър, тъй като Енви го беше помолила да пази тайна. Така или иначе нямаше значение, защото Тревър не го засягаше какво прави Енви.
Чад поклати глава и тъкмо щеше да се прибере, когато видя нещо синьо с периферното си зрение. Лицето му грейна, когато видя дънките на земята и се втурна да ги вземе, като направи гримаса при вида на пълзящите по тях мравки.
Щастието му се помрачи, когато видя всички дупки по тях, а зениците му се разшириха при вида на разпорения чатал.
Чад се наведе над дънките и погледна към улицата.
- Куче, това е краят ти.
Глава 2
Кат СЃРµ премести РґРѕ прозореца. Р?скаше РґР° Рµ възможно най-далеч РѕС‚ РљСѓРёРЅ. РўСЏ почти РіРѕ изгледа раздразнено, като РѕСЃСЉР·РЅР°, че така само РіРѕ виждаше РїРѕ-СЏСЃРЅРѕ. Р?скаше Р№ СЃРµ Енви РґР° беше тук. Наистина имаше нужда РґР° РіРѕРІРѕСЂРё СЃ тази жена... Р?ли СЃ която Рё РґР° Рµ РґСЂСѓРіР° жена. Щеше РґР° Рµ хубаво РґР° РёРјР° малко подкрепа РІ този мъжки разговор.
Като се огледа, осъзна, че не всички членове на пумите присъстваха.
- Къде са Мика и Алисия? - попита Кат, защото знаеше, че те трябва да са част от това... Каквото и да беше това нещо.
Куин погледна Уорън, като се надяваше, че той ще разчете изражението му, и ще го подкрепи в това, което възнамеряваше да каже.
- Откакто е в интерната, Алисия се прибра само за един месец и няма да я намесваме в тази битка. Твърде опасно е за момичета.
Р?зражението РЅР° Кат СЃРµ помрачи Рё тя изглеждаше готова РґР° откъсне главата РЅР° семейството РЅР° пумите.
- А Мика? - попита Уорън, преди Кат да обяви война заради последната забележка.
- Не можем да се свържем с него. - гневът в гласа на Куин накара всички да го погледнат с любопитство. - Непрекъснато се опитваме, но той не отговаря на мобилния си.
Стивън въздъхна при упорството на Куин и го прекъсна.
- Мика го няма от две седмици.
- Какво? - попита Уорън, като изведнъж се ядоса. - Защо не поиска помощ от нас?
- Заради глупавия дневник. - подигра се Кат. - Очевидно той се е страхувал, че няма да понесем написаното, защото сме прекалено докачливи.
Майкъл поклати глава. Знаеше, че докато двете семейства не разрешат различията си, той ще бъде по средата.
- Добре. Докато действаме по въпроса с вампирите, ще се оглеждаме и за следи от изчезването на Мика.
- Логично е Мика да се върне сам. Винаги го прави. - сви рамене Куин.
Кат погледна през прозореца, като все още изпускаше пара. Как се осмелява Куин да намеква, че момичетата не трябва да се месят? Могат да държат Алисия настрана, ако искат, и може би трябва, тъй като тя е по-малка от всички тях. Но ако се опитаха да спрат нея, тогава ги очакваше голяма изненада. Проблемът беше, че сега се тревожеше и за Мика.
Куин трябваше да остави всичко и да им се обади. Той знаеше, че те ще помогнат въпреки различията си. Какво като бащите им се бяха избили... Греховете на бащите не трябва да се стоварват върху децата им.
Макар тя да не знаеше, Уорън мълчаливо се съгласи с Кат. Куин трябваше да им се обади веднага щом Мика изчезна. Беше съвсем наясно с горещите спорове между братята. Противоречията обикновено завършваха със затръшване на вратата от Мика и изчезване за няколко дни... Но не и седмици.
Стивън и Ник поддържаха връзка от години и Ник го осведомяваше за семейството на пумите. Когато Мика и Куин се караха, Мика винаги казваше на Стивън къде отива, ако няма да го има повече от ден. Този път Мика не каза нищо на никого, което означаваше, че няма да се бави толкова.
- След опасното вампирско гнездо, което аз и Стивън намерихме в църквата, никой не трябва да излиза сам тази вечер. Трябва да образуваме двойки. - Каза Куин, като смени темата.
Стивън се почувства странно, когато през съзнанието му премина образът на момичето, което беше намерил и изгубил онази нощ.
- Мисля да отида там довечера и да се уверя, че църквата е чиста. Може да сме пропуснали нещо.
- Ще отида със Стивън. - предложи Ник, тъй като искаше да прекара време със стария си партньор по злодеяния.
Кат се паникьоса, когато пресметна нещата. Майкъл без съмнение ще отиде с Кейн, а тя определено не искаше да е в отбора на Кейн, защото той въобще не беше стабилен. Оставаха Уорън и Куин.
- Ще отида с Уорън. - каза Кат.
- Не. - поправи я Уорън. - Трябва ни някой, който да наглежда клуба.
- Това, че съм момиче не означава, че не мога да се справя. - предупреди ги Кат и спокойно излезе от стаята.
Всички мъже в стаята се снишиха, когато тя леко затвори вратата след себе си.
- РџРѕ дяволите. - прошепна РќРёРє. - Р?скаше РјРё СЃРµ РґР° беше затръшнала вратата.
Стивън и Куин не бяха виждали Като от години, но много добре си спомняха нрава й. Беше десет пъти по-добре да избухне, отколкото това да затвори леко вратата. Тя беше ядосана... Не, много повече от ядосана. Беше бясна.
- Ще се обадя на Девон и ще го информирам какво се случва. - заяви Уорън и извади телефона от джоба си. Не искаше да причинява това на брат си, но ако не си домъкнеше задника вкъщи, скоро можеше да няма дом, където да се върне. Като натисна бутона за бързо набиране, той влезе в друга стая, която водеше към спалнята.
Уорън изчака няколко сигнала. Накрая някой вдигна и незабавно последваха ругатни.
- Какво искаш по дяволите? - попита Девон със замаян, но щастлив глас.
Уорън набързо предаде какво се беше случило след като Девон и Енви си тръгнаха.
Девон въздъхна.
- Мамка му, напускам града и всичко отива по дяволите.
- Давам ти няколко РґРЅРё, след което трябва РґР° СЃРµ прибереш. - каза РЈРѕСЂСЉРЅ. - Р?скам РґР° направиш нещо Р·Р° мен през тези няколко РґРЅРё.
- Какво е то? - попита Девон, след като вече се беше разсънил.
- Р?скам РґР° попиташ РљСЂРёСЃ дали ще РЅРё РїРѕРјРѕРіРЅРµ. Кажи РјСѓ, че Дийн вече Рµ РІ играта, РЅРѕ вероятно ще СЃРµ нуждаем Рё РѕС‚ него. РђРєРѕ трябва, накарай Енви РґР° убеди Табата, че СЃРµ нуждаем РѕС‚ РљСЂРёСЃ тук, защото, ако СЃР° верни слуховете, ако тя СЃРµ РІСЉСЂРЅРµ Рё падналият ще СЏ последва.
- Ще видя какво мога да направя. - каза Девон. - Крис е странен. Той прави каквото си реши, познаваш го.
РЈРѕСЂСЉРЅ РєРёРјРЅР°.
- Напомня ми за някой друг, когото познавам.
Девон се изкикоти.
- Добре, голям братко, но не ти обещавам нищо.
- Ще се видим след няколко дни. - каза Уорън и затвори.
*****
Куин забеляза Кат в една от камерите за наблюдение не стената. Тъй като всички чакаха Уорън да приключи разговора си, той се приближи към монитора, защото беше отегчен. Когато гледаше Кат, не чувстваше отегчение.
Смяташе я за красива преди години, но беше подценил в какво ще се превърне. През годините той бе наблюдавал Кат от разстояние. Дори бе наел шпиони, които да работят тук в „Лунен танц“ и да му докладват... Макар че последният, който изпрати, завърши като жертва на едно от скорошните убийства.
Той се напрегна, когато един мъж тръгна право към мястото, където Кат стоеше зад бара, и я хвана за ръката. От това, което виждаше на камерата, Куин можеше да каже, че този мъж не е приятелски настроен.
*****
Тревър влезе в „Лунен танц“, като не знаеше дали иска да разруши мястото или да удави гнева си в няколко галона алкохол. Опита се да се свърже с Енви, но тя очевидно се криеше от него. Табата и Крис най-вероятно наблюдаваха обажданията си заедно с нея. Когато попита всезнаещия брат къде по дяволите е Енви, му се прииска да откъсне главата на Чад заради неопределения отговор.
Тревър видя Кат да сервира напитки зад същия бар, където винаги беше работила. Той се протегна и я грабна за ръката, за да й привлече вниманието, но погледът, който тя му хвърли, го накара да се отдръпне и да седне.
- Промоцията на тейзъри свърши. Мога ли да ти предложа нещо друго? Може би доживотно членство в някой от другите барове? - Кат го погледна невинно с пърхащи мигли. Когато се вгледа в очите му и видя мъката в тях, тя сви рамене. - Съжалявам, истинската ми мишена не е тук. Какво да ти предложа?
Тревър потърка слепоочията си с пръсти. Никога нямаше да разбере противоположния пол. А и те не правеха нещата по-лесни.
- Някои отговори.
- Като? - попита Кат.
- Като къде се крие гаджето ми.
Той повдигна леко вежда, докато чакаше отговор.
- Гаджето ти? Толкова бързо ли замени Енви? - Кат се усмихна, когато той безмълвно се втренчи в нея. - О, имаш предвид Енви.
- Мислиш ли? - каза Тревър саркастично.
- Всичко, което знам е, че бившето ти гадже и брат ми заминаха на нещо като меден месец. Кат сви рамене и знаеше, че това е по-близо до истината, отколкото Енви мисли.
- Мислех, че е с Табата и Крис? - Тревър усети как кръвното му се качва до опасно ниво, като се чудеше дали Чад е излъгал за това.
Кат бързо му наля шот от питието „Плам“, като се надяваше това да успокои гнева в очите му.
- С тях е. Таби и Крис са с тях.
Тя сложи питието пред него и добави:
- Заведението черпи.
Тя се изненада, когато видя непролетите сълзи, събрани в очите му и отразени от светлината.
РџРѕ дяволите! РўСЏ мигновено съжали Р·Р° поведението СЃРё СЃРїСЂСЏРјРѕ него. Р?скаше Р№ СЃРµ РљСѓРёРЅ РґР° изпитва това РєСЉРј нея. Щеше РґР° Рµ хубаво РґР° РїСЂРѕСЏРІРё някакви емоции РєСЉРј нея или това, което беше изпитвала РєСЉРј него. РџРѕ дяволите! Дори Р±Рё приела мисълта, че РљСѓРёРЅ СЏ пренебрегва, ако само имаше смелостта РґР° Р№ РіРѕ каже РІ очите.
Пресегна се и постави ръка на рамото на Тревър. След това се замисли как да го разсее и в същото време да си спечели партньор в лова.
Кат се усмихна. В главата й започна да се заражда една идея. Той открито я нарече ягуар онази вечер, така че очевидно не лъжеше, че е изследовател на паранормални явления. Ако момчетата искаха армия, тогава най-малкото, което можеше да стори, е да помогне в набирането й... Нали така?
- Сега, ако ме извиниш, ще се превърна в мишена за вампирите, които остават трупове пред прага ни.
Тя щеше да заобиколи бара, но Тревър я грабна за китката толкова бързо, че тя дори не разбра как е станало. Тя се намръщи при допира на ръката му.
- Пусни ме, освен ако не възнамеряваш да ми помогнеш.
- Сериозно ли говориш? - попита Тревър.
Р? той беше склонен РґР° РІСЏСЂРІР°, че СЃР° вампири поради факта, че СЏРІРЅРѕ имаше Р±СѓРј РЅР° ражданията РїСЂРё тях... Рћ, Рё белезите РѕС‚ Р·СЉР±Рё. Лошото беше, че РЅРµ беше имал работа СЃ вампири преди... Само РїРѕ време РЅР° обучение. Трябваше РґР° СЃРё намери причина РґР° СЃРµ навърта наоколо, докато Енви СЃРµ РїРѕСЏРІРё. Тогава защо РїСЉРє РґР° РЅРµ СЃРµ помотае СЃСЉСЃ сестрата РЅР° конкуренцията?
Когато Кат кимна и бавно отдръпна ръка, Тревър поклати глава. Знаеше, че ще съжалява за това.
- Братята ти ще дойдат ли с теб?
- О, да, но в друга посока. - нацупи се тя. Явно никой не искаше да е в един отбор с момичето.
Р? Р·Р° РґР° докажат казаното, Стивън Рё РќРёРє избраха този момент, Р·Р° РґР° слязат Рё РґР° СЃРµ отправят РєСЉРј вратата заедно. РќРёРє погледна втренчено Кат, като СЃРµ надяваше, че тя ще разбере посланието Рё ще направи това, Р·Р° което РЈРѕСЂСЉРЅ СЏ помоли... Да остане тук, където Рµ безопасно. РўРѕР№ СЃРµ почувства РїРѕ-РґРѕР±СЂРµ, когато тя РјСѓ СЃРµ СѓСЃРјРёС…РЅР° леко, сякаш Р±Рµ забравила всичко.
Като погледна отново към вратата, която водеше на горния етаж, Кат кимна.
- Виж, всички са разпределени по двойки тази вечер, освен мен.
Тя се усмихна на Тревър, сякаш това не я засягаше.
- Но няма проблем. Нямам против да ловувам сама.
Тревър се усмихна и сложи ръце на бара. Наведе се, като даде сигнал на Кат да направи същото, и прошепна две думи.
- Не сама. - поклати глава той.
Куин и Уорън се спряха, когато слязоха в нощния клуб. Уорън знаеше, че имат повече от необходимия персонал за тази вечер, така че нямаше да има проблеми, но това не му попречи за издаде няколко заповеди в последния момент.
Докато го правеше, Куин се втренчи в Тревър. Той не пропусна момента, в който Тревър сграбчи Кат за китката... Нито емоционалния танц, който последва. Колко близка бе Кат с този мъж? Държаха се така, сякаш споделят тайна, която другите не можеха да знаят, и това му лазеше по нервите.
- Кой е този мъж с Кат? - попита Куин, когато Уорън спря да говори по комуникационната връзка.
Уорън се обърна, за да види бившето гадже на Енви. Разбра, че Кат казва на Тревър, че Енви вече не е свободна, което беше добра идея. Може би ако Тревър не се мотаеше в бара, изследователят на паранормални явления щеше да разследва другаде.
- Това е местният мазохист, който обича да бъде стрелян с тейзър от привлекателни жени.
Уорън се ухили на собствената си шега. Когато Куин не се усмихна, той съжали, че не се съюзи с Майкъл. Чудеше се дали е твърде късно да смени партньора, но след това отхвърли тази мисъл. Куин и Кейн заедно не предвещаваха нищо добро.
Тревър почувства, че някой го гледа и погледна към вратата. Не можа да скрие изненадата си, когато видя Куин Уайлдър с Уорън Сантос. Ако нямаше други подозрения, Тревър щеше да повярва, че двамата са замесени в убийствата и кроят следващия си ход. Но тази мисъл беше запазена за глупаците от местната полиция.
- Какво прави тук собственикът на „Нощна светлина“? - попита Тревър, като се обърна към Кат.
- Всички СЃРµ опитваме РґР° разрешим проблема СЃ вампирите. - каза Кат, като погледна РљСѓРёРЅ предизвикателно. РќРµ може РґР° Р±СЉРґРµ! Р?зглеждаше малко смутен. Р—Р° РґР° изпита теорията СЃРё, тя СЃРµ наведе РєСЉРј Тревър, сякаш шепнеше сладки РґСѓРјРё РІ ухото РјСѓ. - Р?маш ли оръжия, които можем РґР° използваме, Р·Р° РґР° изравним силите? - тя РјСѓ намигна, като РѕСЃСЉР·РЅР°, че току-що Рµ спечелила партньор Р·Р° вечерта.
Тревър се замисли, като се опитваше да си спомни какво има в багажника.
- Да, имам някои неща в колата. - призна Тревър. - Може да се наложи да идем до нас, за да вземем и някои допълнителни, които съм скрил в сейфа с оръжия.
- Р?деално.- помисли СЃРё Кат.
Докато Уорън и Куин минаваха покрай бара, вниманието на Уорън отново бе отвлечено от комуникационната връзка. Куин нямаше нищо против да закъснее. Това му даде време да разбере какво се случва с щастливата двойка на бара.
Кат видя, че Куин се приближава и бързо се отдръпна, за да не чуе Тревър. Така Куин не можа да попречи на плановете й. Тя се пресегна да вземе една бутилка и видя, че Куин е застанал между нея и бара.
- Мога ли да ви помогна, господине? - попита Кат саркастично. - Знаете, че шефовете не се допускат зад бара.
Куин се приближи още малко, въпреки че почти нямаше място. Сложи ръка на рафта до нея и тя нямаше как да се измъкне. Като видя, че търси с поглед мъжа, с който бе разговаряла... Куин изръмжа.
- Не се разсейвай тази вечер, Кат. Предупреждавам те. Това, че няма да дойдеш с нас, не значи, че вампирите не могат да влязат тук.
Кат въздъхна. Знаеше, че това е изпитан номер. Накарай някой да се чувства важен, като му намериш работа.
- Всичко ще Рµ наред. - каза тя, като РјРёРЅР° РїРѕРґ ръката РјСѓ Рё СЃРµ насочи РєСЉРј Тревър. - Р? ако имам нужда РѕС‚ нещо, вече намерих желаещ РґР° РјРё РіРѕ даде.
Последните думи бяха изречени с тон на закачка. Беше лъжа, но Куин я вбеси.
Тя се усмихна тържествуващо. Знаеше, че Куин помисли, че има предвид в интимен план, а Тревър помисли, че говори за вампирския лов тази вечер. Уорън приключи в този момент и се отправи към Куин, който беше готов да тръгне.
Куин присви устни, когато застана зад Кат и се наведе, като почти допря устни в ухото й.
- Пожелавам ти безопасна вечер!
Той наблюдаваше със задоволство тръпките, които преминаха по врата и раменете й.
Кат се хвана за бара, защото почувства, че коленете й омекват. Като се опитваше да се успокои, подскочи, когато чу гласът на Майкъл зад себе си.
- Не дърпай котката за опашката прекалено, любов. - напомни й Майкъл, после кимна на Тревър, преди да отиде да се срещне с Кейн на покрива.
Тревър се намръщи при стреснатия вид на Кат.
- Той не е ли вампир?
- РќРµ, това Рµ РјСЉР¶, който РЅРё помага РґР° проследим истинските чудовища. - каза уверено Кат Рё добави наум, че той Рµ единственият, който РЅРµ направи драма РѕС‚ излизането Р№ тази вечер. - Р?зглежда обаче, че закъсняваме. Готов ли СЃРё РґР° тръгваме?
*****
Кейн обикаляше по покрива, като пушеше и от време на време се протягаше. Започна да се изнервя, докато чакаше Майкъл да се появи.
- Ягуари и пуми - оплакваше се той. - Те са по-лоши от домашните котки. Всеки иска да доминира над останалите. По-добре да се съюза с койоти, отколкото да се забърквам в това.
Майкъл се качи на ръба на покрива, точно зад Кейн, като прекъсна развълнувания му брътвеж. Той се намръщи, когато Кейн незабавно млъкна и погледна настрани, когато забеляза присъствието му.
- По дяволите, Кейн! Ще говорим ли за това, което те притеснява, или не? - попита Майкъл, като се приближи.
- Р?ли РЅРµ - отговори Кейн.
- Добре.
Майкъл изчака, защото знаеше, че Кейн мрази мълчанието повече от споровете. Радваше се, когато бе прав.
Кейн отиде до ръба на сградата, като отново се отдалечи. Беше забравил как Майкъл се промъква тайно... Не беше се случвало отдавна.
- Рейвън изглежда разочарован, че армията му не беше в склада... Някой от най-свирепите липсват. Предполагам, че вампирите, които пропуснаха малкото парти, вероятно се нуждаят от място, където да прекарат деня. Ще проверя това.
Майкъл не каза нищо, когато Кейн слезе от покрива и се приземи на тротоара долу. Точно когато застана на ръба и се канеше да слезе, нещо на покрива отсреща привлече вниманието му.
Като насочи поглед натам, Майкъл улови сянка, която изчезна. Нещо в тази сянка му изглеждаше познато, но не можеше да се сети какво.
Някой преследваше Кейн или той беше мишената? Като се опита да потисне това чувство засега, той погледна надолу и се усмихна, докато падаше. Въпреки че вече не виждаше Кейн и знаеше пътя до склада, той реши да последва собствената си кръв, която сега течеше във вените на Кейн. Когато стигна до склада, той чу виковете на вампирите, които Кейн бе повалил.
Той се спря на входа и използва свръхестественото си зрение, за да види в тъмнината на огромната стая. Върху Кейн вече имаше два вампира и още няколко смятаха, че беше добра стратегия да имат няколко човека в отбор. Като влезе, той затвори вратата след себе си и пристъпи напред, когато чу ехо от гласа на Кейн.
- Аз ще се справя с това. Не им позволявай да стигнат до теб. - каза Кейн задъхано, като изви врата на вампира, който се опитваше да му изтръгне гърлото. Той се дръпна, когато зъбите се забиха във врата му. Това го накара да повали единия вампир.
Майкъл погледна учудено, но се опря на вратата.
- Добре, щом си сигурен.
Той сложи ръце на гърдите си и се облегна на метала.
- Скучно ми е... - каза той след малко и погледна към бездушните вампири, които все още не бяха влезли в битка. - Не мисля, че някой от вас ще ми окаже тази чест?
Когато Кейн успя да обезглави първия вампир, друг се насочи към Майкъл, но Кейн го хвана за коженото яке.
- Не мисля, че ще стане. - изръмжа той, като го въвлече в боя.
- Майка ти РЅРµ те ли Рµ учила РґР° споделяш? - Майкъл СЃРµ СѓСЃРјРёС…РЅР°, докато наблюдаваше как Кейн РіРѕ унищожава. Р?маше чувството, че Кейн СЃРµ нуждае РґР° изпитва болка, Р·Р° РґР° СЃРµ почувства жив. РўРѕР№ РЅРµ СЃРµ съмняваше, че Кейн щеше РґР° Рµ последният вампир, останал РЅР° крака. Може Р±Рё този изблик РЅР° РіРЅСЏРІ щеше РґР° РїРѕРјРѕРіРЅРµ РЅР° приятеля РјСѓ РґР° разкрие душата СЃРё... Най-добрата терапия.
- Майка ми беше крадец. - отговори Кейн, като скочи и срита в гърдите един вампир, който тичаше срещу него. Вампирът полетя и Кейн скочи върху него. Като скочи, той се изправи на крака за секунди.
- Не вярваше в споделянето.
- Р? двамата знаем, че майка ти РЅРµ беше крадец. - СЃРјСЉРјСЂРё РіРѕ Майкъл. - РўСЏ беше РґРѕР±СЂРµ възпитана дама.
Кейн получи удар по лицето и политна назад. Майкъл проследи как Кейн прелетя до него и падна в същата купчина боклук, в която Крис го бе запратил. Той въздъхна, когато забеляза, че Кейн беше целия в кръв. Кейн отново се втурна в боя, като разкъса негодниците.
- Р?маш ли нужда РѕС‚ РїРѕРјРѕС‰ вече? - попита Майкъл РЅР° фона РЅР° Р·РІСѓРєР° РѕС‚ счупени кости Рё кървави локви, които ставаха РІСЃРµ повече. РўРѕР№ СЃРµ засмя, когато Кейн започна РґР° шепти едно РѕС‚ заклинанията РЅР° РЎРёРЅ, РЅРѕ Р±Рµ ударен РїРѕ устата, преди РґР° РіРѕ довърши.
- Не - изрева Кейн, като изплю кръв в лицето на този, който го удари толкова силно, че му се зави свят. Като грабна дървото от един счупен стол, той го навря в устата на вампира с такава сила, че излезе от задната част на врата му.
Майкъл направи гримаса, но не се намеси. Наблюдаваше отблизо, като преброи, че три вампира бяха повалени и оставаха още четири. Кейн беше безстрашен - още повече сега, отколкото преди да бъде заровен жив. Това напомни на Майкъл за въпроса, който още не бе задал: как Кейн успя да отмени обвързващото заклинание без кръвта на любимата?
След РїРѕ-малко РѕС‚ двадесет минути Кейн падна РЅР° колене. РўРѕР№ погледна през замъгления СЃРё поглед РєСЉРј Р·РІСѓРєР° РѕС‚ пляскане, който СЃРµ приближаваше. Р?Р·Р±СЉСЂСЃР° кръвта РѕС‚ устата СЃРё Рё СЃРµ опита РґР° СЃРµ изправи. РќРµ СѓСЃРїСЏ Рё СЃРµ засмя, защото РїРѕРґСЉС‚ СЃРµ пързаляше РѕС‚ РєСЂСЉРІ.
- Р? победителят получава 100 лейкопласта Рё почивка РІ РґРѕРјР° РЅР° Майкъл.
РўРѕР№ СЃРµ наведе Рё хвана Кейн, Р·Р° РґР° РјСѓ РїРѕРјРѕРіРЅРµ РґР° стане. Р? двамата СЃРµ олюляха, преди РґР° РіРѕ задържи.
- Р?маш РґРѕРј? - попита Кейн, като СЃРµ надяваше, че ако продължи РґР° РіРѕРІРѕСЂРё РЅСЏРјР° РґР° припадне, преди РґР° стигнат дотам. Знаеше РєСЉРґРµ живее Майкъл, РЅРѕ РЅРµ искаше РґР° СЃРё признава. РўРѕРІР° само щеше РґР° накара Майкъл РґР° РјСѓ СЃРµ СЏРґРѕСЃР°, защото РЅРµ РіРѕ Р±Рµ посещавал. РќРµ СЃРµ гордееше РѕС‚ тази СЃРё постъпка, РЅРѕ Р±Рµ имал нужда РґР° пази дистанция.
- Да, вече съм пораснал. Освен това ковчезите не са на мода.
Той потръпна вътрешно, като осъзна, че шегата може да не се хареса на Кейн.
- Мястото е огромно. Било е музей на изкуствата във Викториански стил, докато не построиха по-модерен в Бевърли Хилс. Може би, ако се преместиш при мен мястото ще започне да ти изглежда като дом.
- Р?скам кученце - каза Кейн изневиделица, като СЃРµ опитваше РґР° прави крачки, Р·Р° РґР° РЅРµ падне.
- Какво искаш? - попита Майкъл.
- Ако ще живеем заедно, тогава искам куче.
- Майкъл се усмихна на стария си приятел. Явно любовта на Кейн към кучетата не бе намаляла през годините.
Глава 3
- Какво става с Мика? - Ник попита Стивън, когато спряха в паркинга до църквата и паркираха между два от автобусите.
- Мика и Куин започнаха обичайния си спор кой определя правилата и Мика си тръгна, за да се успокои малко. - каза Стивън, като излезе от колата. Все още намираше за забавен факта, че всички ягуари караха.. Познахте... ягуари.
- По дяволите, те се учеха взаимно как да се бият. Не е кой знае какво, ако се сбият.
- А защо не се връща тогава? - попита Ник.
- Това е въпросът, нали? - въздъхна Стивън. - Куин мисли, че Мика е избягал, но аз знам по-добре от него.
- Какво те прави толкова сигурен? - попита Ник с любопитство.
- Защото Алисия се прибра само няколко седмици, преди той да изчезне. Мика броеше дните, когато ще може да я доведе вкъщи. Дори когато Натаниел беше жив, Мика й беше повече баща. Никога не би си тръгнал, когато тя си е вкъщи. Той сви рамене и добави:
- Р?ли ако Р±Рµ решил РґР° изостави семейството, тогава РїРѕРЅРµ щеше РґР° СЏ вземе СЃСЉСЃ себе СЃРё.
Ник кимна, като се чудеше дали вампирите имат пръст в изчезването на Мика. Това не звучеше добре, така че за доброто на Мика Ник се надяваше, че Мика просто е избухнал и още не се е успокоил. Щеше да разпита Алисия утре.
Стивън погледна огромната църква СЃ множеството Р№ сложни статуи Рё дърворезба. Р?зглеждаше като внесена РѕС‚ Р РёРј, което говореше Р·Р° грешните пари, които имаха хората РІ нея. Най-богатите Р±СЏС…Р° най-грешни, затова парадираха толкова СЃ религията СЃРё.
Р?стината Рµ, че това Р±Рµ мястото, където кметът РЅР° града идваше, Р·Р° РґР° СЃРµ здрависа Рё обмени пари СЃ мафията РІСЃСЏРєР° неделя след литургия. Така, че РІСЉРїСЂРѕСЃСЉС‚, който СЃРё задаваше, беше... Защо момичето Р±Рµ тук само посред РЅРѕС‰?
В църквата бе тъмно с изключение на няколко осветени прозореца на втория етаж. Доколкото си спомняше там бяха офисите. Чудеше се дали свещеникът, който остави на безопасно място в килера, живее тук. Никога не се бе замислял за това досега. Католиците бяха набожни, признаваше им го.
Вече осведоми РќРёРє Р·Р° случилото СЃРµ онази РЅРѕС‰... Р?ли РїРѕРЅРµ РїРѕ-голяма част РѕС‚ него. РќРµ искаше РґР° СЃРё СЃРїРѕРјРЅСЏ инцидента СЃ дрехите РЅР° момчето РѕС‚ С…РѕСЂР°. Поклати глава Рё РґСЂСЉРїРЅР° входната вата, като очакваше РґР° Рµ заключена, РЅРѕ тя СЃРµ отвори.
- Не много умно. - намръщи се Ник, като извади ножа с дръжка от кост от ръкава си и пристъпи вътре. - Нали не мислиш, че след случилото се онази нощ, ще започнат да си затварят вратите.
- Може би както се казва... Винаги е отворено. - Стивън сви рамене, но влезе предпазливо. - А може би старият свещеник очаква гости.
- Отново казвам, това не е много умно. - отсече Стивън, като знаеше, че те не са единствените паранормални същества в сградата. - Надушвам хора горе, но има и нещо друго, което едва ли е дошло да се изповяда.
Ще отида да се уверя, че свещеникът е в безопасност. Ако намериш вампири, действай разумно и ги остави, докато не извикаме подкрепа. Стивън тръгна нагоре, като остави Ник сам да вземе решение.
Ник кимна и започна да се оглежда за килера на църквата. Обикновено колкото по-ужасни са чудовищата... Толкова по-дълбоко под земята се крият. Той не си направи труда да се скрие, защото врагът можеше да вижда в тъмното, както и той.
Като намери вратата с надпис „килер“, Ник я отвори и бързо слезе по стълбите. Той сбърчи нос от влажната и застояла миризма и кихна. Винаги бе мразил килерите.
Стивън правеше същото горе - отваряше врати и надничаше през тях. Като видя светлината, която се прокрадваше под вратата на офиса, той почука. Можеше да усети миризмата и знаеше, че свещеникът е сам.
- Ти ли си, Джуъл? - каза старият глас.
Стивън бързо отстъпи назад, когато вратата се отвори... Като се оказа с лице срещу свещеника. Милото старческо изражение с меки черти на лицето бързо се промени, той отвори уста и ококори очи. Стивън сложи ръката си, защото знаеше какво ще последва. Не остана изненадан, когато свещеникът се опита да затръшне вратата под носа му.
Като натисна вратата, Стивън влезе в стаята. Вратата се затвори, когато старият мъж се облегна на нея. Той се завъртя, грабна оръжието до него и го захвърли в стаята, като се ядоса.
- Казах ти още миналия път, че не съм вампир.
- Събудих се в килера. - напомни му свещеникът, като се подпря на бюрото си. Стивън въздъхна, когато видя старият мъж да тършува по бюрото, опитвайки се да намери друго оръжие. Той се намръщи, когато видя ръцете му да хващат един тежък телбод.
- Не искам да те наранявам - каза му Стивън. - Но ако не пуснеш този телбод, отново ще се събудиш в килера.
РўРѕР№ РєРёРјРЅР° СЃ благодарност, когато мъжът бавно РіРѕ РїСѓСЃРЅР° Рё СЃРµ изправи. Р?зглеждаше малък РІ сравнение СЃ него.
- Р?мам чувството, че РЅРµ СЃРё дошъл РґР° СЃРµ изповядаш.
Все още усещаше страха в гласа на стария мъж.
- Отче, знам, че съм съгрешил. - усмихна се Стивън, но тъй като не видя реакция на шегата, той взе един стол и го завъртя. Забеляза, че мъжът потрепна от бързото движение. Той седна на стола, като сложи ръце върху облегалката. - Не се ли брои, че аз съм една от причините да си все още жив? Ако не те бях измъкнал, можеше вече да не си от страната на ангелите.
- Как... - свещеникът изведнъж изглеждаше състарен. Мина зад бюрото си и седна. - Когато дойдох в съзнание, слязох долу и видях непознати да разчистват. Бъркотията... Скрих се. Те бяха бързи и мълчаливи. Ти ли направи всичко това?
- Би ли повярвал, ако ти кажа, че имахме ангел на наша страна?
Когато мъжът вдигна глава и го погледна втренчено, Стивън продължи:
- С приятеля ми сме тук, за да се уверим, че църквата все още е чиста.
- Мислиш, че има и още? - потърка лицето си свещеникът.
- Знам, че има още. Въпросът е дали са тук.
Стивън стана. Бе оставил Ник сам за твърде дълго. Приятелят му беше известен с безстрашието си, което го притесни.
- Не искаме онази нощ да се повтори.
Свещеникът го погледна отблизо, сякаш за да се увери, че не лъже. Накрая старият мъж въздъхна и кимна.
- Добре. По някаква причина ти вярвам. Понякога пътищата господни са неведоми. Направи каквото трябва.
- Дано този път не намерим... демони и можеш да останеш в съзнание, ако обещаеш да стоиш тук.
Той си спомни казаното от свещеника, когато отвори вратата.
- Чакаш ли някого?
- Да, тя трябваше да дойде онази нощ, но... - той посочи към килера. - Обади се преди час, за да каже, че идва.
Стивън усети как пулсът му се ускорява.
- Р?маше едно момиче онази РЅРѕС‰ Рё трябва РґР° разговарям СЃ нея... Р СѓСЃР° РєРѕСЃР°, красива. Познаваш ли СЏ?
- Джуъл ли? - попита свещеникът. - Да, аз съм този, който трябва да я омъжи.
- Какво? - каза Стивън на висок глас. - Откога старите свещеници женят млади момичета?
- Ти си умен. - поклати глава свещеникът и каза решително. - Няма да се жени за мен... А и не те засяга. Остави това дете намира. Тя си има достатъчно проблеми с чудовищата, които вече познава. Не я въвличай във война на демони.
Стивън се намръщи. Не му хареса как звучеше казаното. Би се обзаложил на пари, че свещеникът искаше да каже мафиоти, а не чудовища. Не го интересуваха нито едните, нито другите, тъй като трябваше да се справи с друга мафия. Те обичаха да идват в „Нощна светлина“, защото това бе един от изисканите нощни клубове в града. Чувстваш се по-добре, когато знаеш, че по-ниската класа хора не може да си позволи да влезе.
РўРѕР№ РіРё преследваше РѕС‚ РіРѕРґРёРЅРё Рё когато възникнеше проблем, винаги СЃРµ случваше нещо Рё те успяваха РґР° изчезнат. Р?рландска мафия, италианска мафия, СЂСѓСЃРєР° мафия, членове РЅР° Р?Р Рђ, бивши членове РЅР° КГБ, РЇРєСѓРґР·Р° Рё РґРѕСЂРё РЅСЏРєРѕРё предполагаеми членове РЅР° илюминатите... РќР° Стивън РЅРµ РјСѓ пукаше. Р—Р° него всички Р±СЏС…Р° еднакви. РќРѕ РїРѕРЅСЏРєРѕРіР° РЅРµ беше зле РґР° имаш РЅСЏРєРѕРё РѕС‚ тях РЅР° СЃРІРѕСЏ страна.
- Обади ѝ се и ѝ кажи да не идва тази вечер!
Той подаде телефона на стария мъж и кръстоса ръце в очакване свещеникът да изпълни казаното.
Свещеникът пребледня. РђРєРѕ СЃРµ обадеше Сѓ тях Рё РІРґРёРіРЅРµ баща Сќ, Джуъл щеше РґР° СЃРё РёРјР° сериозни проблеми Рё вероятно щеше РґР° СЃРµ окажа РІ РЅСЏРєРѕСЏ улица, провисена СЃ главата надолу. Р? той нямаше РґР° СЃРµ спаси, въпреки че Рµ свещеник.
- РўСЏ РЅСЏРјР° РґР° РґРѕР№РґРµ. - каза колебливо той, Р° след това РіРѕ повтори СЃ увереност, като погледна часовника РЅР° стената. - Р?наче щеше вече РґР° Рµ тук.
Стивън СЃРµ почувства разочарован, че РЅСЏРјР° РґР° СЏ РІРёРґРё, РЅРѕ РѕС‚ РґСЂСѓРіР° страна СЃРµ радваше, че Рµ РІ безопасност. Р?маше нужда РґР° СЃРµ разсее, затова СЃРµ изправи Рё РІСЉСЂРЅР° стола РЅР° мястото РјСѓ.
- Ще се върна да те уведомя, когато приключим.
- Почакай! - извика свещеникът, когато Стивън отвори вратата. - Ако я видиш...
- Ще я пратя при теб. - обеща Стивън и излезе.
След като затвори вратата, Стивън поклати глава и тръгна надолу по коридора. Този етаж беше чист и трябваше да се срещне с Ник, преди да стане нещо. Като слезе долу, се огледа за Ник, но не го видя никъде.
- Добре. Къде по дяволите отиде? - измърмори Стивън и започна да отваря вратите.
Вратата на килера беше открехната и той осъзна плана на Ник.
- Тъмни места, под земята... Ами да!
Като се увери, че вдига достатъчно шум, Стивън слезе по стълбите и сбърчи нос от влагата.
- Мамка му, тук смърди!
Той се приближи до друга отворена врата и влезе. Ник стоеше пред котела с отворена врата и бъркаше нещо в огъня с желязна пръчка.
- Намери ли нещо? - попита Стивън.
В отговор Ник махна желязото от огъня заедно с остатъци от изгорял череп, от който висеше гнездото от око.
- Мисля, че може да се каже, че някои от хората в плана на липсващия човек, скоро ще изчезнат.
- Мисля, че тази църква е обичайното място, където местната мафия си върши мръсните дела. - уточни Стивън.
- В католическа църква? - попита Ник. - Нищо ли вече не е свещено?
Стивън сви рамене.
- Както се казва, нищо не е сигурно освен смъртта и данъците.
Ник пусна черепа в котела и затвори вратата.
- В нашия случай козина и котенца.
Двамата изсумтяха от смях, преди Стивън да се замисли.
- Добре, наистина трябва да сме сериозни.
Те се разделиха, като всеки търсеше в различен край на голямата стая, докато Стивън не забеляза нещо зад големите кофи за боклук, пълни с дъски.
- Ник, помогни ми с това.
Ник се приближи и помогна на Стивън да премести кофата, за да погледне отзад. Малък, тесен тунел се виеше от камъка и продължаваше направо в земята. Беше непрогледен мрак и двамата котарака не можеха да видят вътре.
- Трябва да го проверим. - заяви Ник и се приближи, за да надникне в отвора.
Стивън грабна Ник за ръката и поклати глава.
- Не, връщаме се и ще уведомя Уорън и Куин какво открихме. Една пума липсва и според мен една пума е твърде много. Не искам да прибавям и ягуар в списъка.
- Боже! - Ник се усмихна и прегърна шокирания Стивън. - Теб.. - той подуши и продължи с колеблив глас. - Теб наистина те е грижа.
Стивън нервно отблъсна Ник от себе си, като запрати ягуара в стената.
- Глупак - каза той, докато Ник се смееше. - Да се махаме оттук.
Когато стигнаха върха на стълбите, Стивън беше убеден, че Ник си е изгубил ума някъде. Църквата беше тиха като гробище и Стивън погледна коридора, който водеше до офисите гори, където чакаше свещеникът.
- Р?зчакай секунда. - каза Стивън. - РўСЂСЏР±РІР° РґР° РіРѕРІРѕСЂСЏ СЃСЉСЃ свещеника.
Ник сви рамене и се облегна на една скамейка.
- Здравей, Стивън. - каза един глас от нищото.
Ник подскочи и Стивън извика от изненада, преди да се препъне в собствените си крака и да падне. Ник премигна, когато мъж с тъмна коса излезе от сенките и се ухили на Стивън.
- По дяволите, Дийн! - извика Стивън, като стана от земята. - Спри да се опитваш да ме стряскаш така!
Дийн се усмихна и се облегна на една от колоните до скамейките, като скръсти ръце на гърдите си.
- За съжаление няма нужда да се опитвам.
- Майната ти! - изръмжа Стивън. - Отивам да говоря със свещеника и се връщам.
- Не забравяй да върнеш дрехата, която взе от хора. - подразни го Дийн. - Не искам да гледам как някое бедно момче няма какво да облече, за да отиде на църква.
Стивън замръзна, когато Дийн изрече тези думи и се обърна да погледне падналия.
- Дреха от хора? - попита Ник и повдигна вежди в недоумение. - Носиш дрехи от хора?
- Трансформирах се, беше спешен случай. Трябваше да спася това момиче, преди един вампир да ѝ изпие кръвта. - защити се Стивън.
- Да. - изцвърча Дийн. Същото момиче, пред което ти сритаха задника.
- Все едно на теб никога не са. - не му остана длъжен Стивън.
Дийн спря и се замисли.
- Не, не са ми сритвали задника, само са го натупвали.
- Ах! - изрева Стивън, като замахна с ръка и се загледа в друг коридор.
Ник погледна към Дийн.
- Р?маш ли идея РєСЉРґРµ Рµ СЃРєСЂРёР» дрехата?
- Под леглото си. - отговори Дийн.
РќРёРє СЃРµ СѓСЃРјРёС…РЅР°.
- Р?деална информация Р·Р° изнудване, благодаря ти.
- Няма защо. Обичам да го засрамвам... А и той все мисли, че ще му наритам задника или нещо такова.
- Садист. - каза Ник с усмивка.
- Аз съм паднал. - каза Дийн. - Нямаме много с какво да се забавляваме.
Стивън се приближи до вратата на офиса на свещеника и тъкмо щеше да почука, когато чу гласове отвътре. Единият беше на свещеника, а другият - на жена. Свали ръка и допря ухо по-близо до вратата, за да може да чуе.
Джуъл обикаляше, като се опитваше да се концентрира, но беше трудно. Първото нещо, което ѝ хрумна, когато влезе в офиса, беше момента, когато бе нападната от вампири и видя гол мъж или шифтър... Каквото и да беше. Прекара последните 5 минути, отговаряйки на въпросите на свещеника за онази нощ, но в момента имаше по-големи проблеми.
- Не трябва да се прокрадваш тук посред нощ. - каза свещеникът. - Опасно е. Ами ако баща ти или годеникът ти те хванат?
Джуъл се насочи към бюрото му и удари ръка по него. - Не, те не са опасни... Да изляза през прозореца и да се промъкна покрай въоръжената охрана, която ме държи като затворник, и да се опитам да се върна, без да ме забележат.
- Баща ти само се опитва да те защити.
Той се опита да я успокои, но знаеше, че тя казва истината. Баща ѝ идваше да се изповяда всяка седмица.. Да отмие кръвта от ръцете и съвестта си.
- Не, той се опитва да ме принуди да се омъжа за бизнес партньора му, за да си изплати дълга. Дълг, с който нямам нищо общо. Няма ли закон срещу робството в тази страна?
- Но когато с Антъни дойдохте за срещата, ти каза, че го обичаш от дъното на душата си. - каза свещеникът. - Не трябва да лъжеш за такива неща. Това е позор в очите на Бог.
- Да, СЃ двама охранители РґРѕ нас... РЎРїРѕРјРЅСЏС€ ли СЃРё? РўРѕР·Рё зад мен опираше дулото РЅР° пистолета СЃРё РІ РіСЉСЂР±Р° РјРё. РќРµ Р±РёС… могла РґР° обичам егоистичен жесток варварин като Антъни. РўРѕР№ обеща, че ще СѓР±РёРµ мен Рё баща РјРё, ако РЅРµ СЃРµ омъжа Р·Р° него. Р? РїРѕ-рано онази РЅРѕС‰, когато СЃРµ опитах РґР° кажа РЅР° татко, че РЅРµ искам РґР° имам нищо общо СЃ Антъни, той РјРµ удари толкова силно, че РІРёРґСЏС… звездички.
Джуъл и свещеникът се стреснаха, когато вратата се отвори с такъв трясък, че удари стената и няколко картини и позлатен кръст паднаха.
Стивън застана на вратата, като гледаше и двамата. Но тъмната синина на бузата на Джуъл го разяри като бик.
- Р? двамата трябва РґР° дойдете СЃ мен.
Коленете на Джуъл омекнаха, когато видя, че мистериозният мъж е жив. Толкова пъти бе мислила как вампирите са го убили, откакто избяга от него. На няколко пъти почти се разплака за това, че избяга. Сега, когато можеше да диша по-спокойно, искаше да изкрещи.
Защо всеки път, когато идваше да се изповяда, се случваше нещо? Тя не се страхуваше толкова от този шифтър, колкото от обезумелия си годеник. Не възнамеряваше да ходи никъде, докато не чуе сигнал за пожар или не види вампирски зъби.
- Не и този път - каза му Джуъл, като кръстоса ръце на гърдите си.
- Не мога да оставя църквата без надзор - каза старият мъж, но Стивън бързо го прекъсна.
Той нарочно се приближаваше към бюрото, докато говореше.
- Да не си сключил сделка с дявола и да си решил да нахраниш вампирите с енорията си? Ти ли гориш телата им в котелното?
Когато свещеникът отвори уста, но не каза нищо, Стивън продължи:
- Р?ли може Р±Рё грешниците, РЅР° които проповядваш, СЃР° извършили масово убийство РІ килера Рё изкопали тунел, Р·Р° РґР° избягат?
- Боже! - старият мъж погледна Стивън мрачно. - Ако напусна църквата, кога ще мога да се върна?
- Дай ми мобилния си. Ще ти звънна до няколко часа. Не се връщай, докато не ти дадем знак, че всичко е чисто.
Той въздъхна. Знаеше, че е спечелил спора, когато видя старият мъж да тършува в чекмеджетата и да събира важните неща, които да вземе.
Джуъл се опита да остане спокойна, докато си проправяше път през все още отворената врата. Свобода.. Защо винаги бягаше от луди мъже?
- Не ме карай да те преследвам. - каза през зъби Стивън, като отмести глава и втренчи поглед в нея. - Казах, че той може да си ходи.. Не ти.
Джуъл отвори уста и замръзна. Как се осмеляваше да ѝ дава нареждания? Стисна зъби, като осъзна, че така или иначе ще му се подчини. Повдигна брадичка, готова да се защити, когато стигна до едно заключение. В момента, в който се измъкне, ще продължи да бяга... От всички тях, включително и баща ѝ.
- Какво ще правиш с нея? - попита свещеникът възмутено.
- Това, което ти не можеш... Ще я пазя. - изкрещя Стивън, като не искаше да спори за това. Синината по бузата на Джуъл го бе вбесила и нямаше да я остави да се върне при мъжа, който го бе сторил.
- Не ми трябва друг защитник. - Джуъл понечи да си тръгне, но спря, когато видя двама страховити мъже на пътя си.
Дийн бе усетил тревогата на Стивън и сега, когато гледаше момичето, разбираше защо. Когато надникна в душата ѝ, той улови бегло ангела на смъртта.
- Грешиш.
Той се помести толкова бързо, че дори двамата шифтъри в стаята не забелязаха.
- Трябва ти защитник.
Джуъл потисна РІРёРєР° СЃРё, когато мъжът притисна длан РєСЉРј ранената Сќ Р±СѓР·Р° Рё очите РјСѓ РїСЂРёРґРѕР±РёС…Р° цвят РЅР° живак. Ледената СЂСЉРєР°, обвита около сърцето Сќ СЃ ледени пръсти, СЃРµ разтопи. Р?зведнъж тя СЃРё СЃРїРѕРјРЅРё Р·Р° чувства, Р·Р° които Р±Рµ забравила, че съществуват... Топлина, СЃРёРіСѓСЂРЅРѕСЃС‚... Любов.
Свещеникът се облегна на бюрото си, когато сянката от криле се появи от гърба на мъжа, трепна и изчезна.
- Ще бъда долу. - заяви Дийн и мястото му бе заето от полъха на вятъра.
Стивън не знаеше защо Дийн избра този момент да разкрие силата си, но се радваше, че го направи. Бузата на Джуъл бе излекувана, а свещеникът сякаш бе видял светлината.
- Трябва да тръгваме... Веднага. - каза Ник от вратата.
Стивън хвана ръката на Джуъл и се насочи към вратата. Радваше се, че шокът я бе разсеял за малко.
- Почакай! - каза свещеникът, което накара Стивън и Ник да спрат и да го погледнат. - Това...? - той заекваше, като сочеше мястото, където Дийн стоеше до преди малко.
Стивън се усмихна искрено от вълнението в очите на свещеника.
- Да... Така е.
Свещеникът се усмихна, когато Стивън и Ник напуснаха стаята с Джуъл. Той поклати глава и започна да събира необходимото. Според него Бог подготвяше земята за завръщането Си.
Стивън и Ник излязоха от църквата, но Стивън спря Джуъл, за да погледне към прозореца на офиса. Той въздъхна с облекчение, когато видя, че лампите угаснаха.
-Явно старият дядка е последвал съвета ти. - каза Ник.
Стивън поклати глава.
- По-скоро видя истинската същност на Дийн и преживява нещо религиозно. Даде ми телефона си, ще му се обадя, когато пътят е чист.
- Не мисля, че няколко часа ще са достатъчни. - каза му Ник.
- Каквото, такова. - отговори Стивън. - А сега нека се върнем в клуба, за да съобщим новината на Уорън и Куин.
Дийн седна на покрива на катедралата и погледна тримата долу с усмивка, докато се отдалечаваха от църквата. Помогна на Стивън колкото можа, но успокояващото заклинание, което постави на момичето, нямаше да продължи вечно. Чувстваше надвисващия мрак под сградата с излизането на вампирите от тунела им.
За разлика от онези преди, тези тук се влияеха от нещо още по-тъмно, по-зловещо от това, което Дийн бе срещал.
Дийн се намръщи, докато се чудеше защо не го е усетил, когато разчистиха първата група, която се бе настанила тук. Това влияние бе много старо и много могъщо. Веднага щом го усети, тъмнината отмина и се усещаше само присъствието на вампирите.
Падналият отново влезе в църквата, за да се увери, че старият мъж е добре и се е измъкнал жив.
Глава 4
Тревър и Кат проследиха вампира, който откриха, през целия град.
- Какво прави той по дяволите? - прошепна Кат, като започна да става подозрителна.
- Р?зглежда сякаш отива РЅР° пазар. - отговори Тревър, когато вампирът СЃРїСЂСЏ пред една витрина Рё погледна тъмното стъкло.
Вампирът Р±Рµ млад. РќРµ изглеждаше РЅР° повече РѕС‚ 18. Р?маше права черна РєРѕСЃР° Рё носеше очила СЃ кръгли рамки. РЎ тази РєРѕСЃР°, зализана назад, почти щеше РґР° изглежда представителен, ако РЅРµ беше бледата РјСѓ кожа.
Двамата се забързаха, когато вампирът рязко се обърна от витрината и продължи да върви по улицата. Въпреки че магазините бяха затворени, тротоарите бяха пълни по това време на нощта.
Откриха тялото, станало последна жертва на вампира, проснато на една добре окосена поляна. С тяхното обоняние можеха да усетят кръвопиеца, когато стигна до „Родео Драйв“. Там се наложи Тревър да задържи Кат, като й обясни, че има прекалено много хора наоколо и не могат просто да тичат без посока.
Сега следваха един вампир пеша и нито един не беше в настроение за разговори. В следващия момент вече бяха на градски автобус и не знаеха накъде отива той. Най-накрая вампирът натисна бутона, за да слезе. Кат и Тревър слязоха на следващата спирка, преди да продължат преследването. Вампирът продължи да върви и Кат изръмжа объркано.
- Започвам да мисля, че е взел нещо. Почти направихме кръг. - оплака се тя. - Само на няколко метра от клуба сме.
- Ето го! - възкликна Тревър и изтича към една улица, където вампирът изведнъж изчезна.
Маратонките на Тревър издаваха скърцащ звук, когато достигна края на улицата и надникна. Кат стоеше до него, малко наведена, за да могат и двамата да гледат от ъгъла.
- По дяволите! - изпсува Тревър и извади 9-милиметровия си пистолет.
- Все още не разбирам защо носиш пистолет. - каза Кат, макар да знаеше, че и Ник носи. Не на пистолета разчиташе Ник... А на специално направените дървени куршуми. - Това е безсилно срещу вампири.
Тревър се усмихна.
- Забравяш за кого работя. Тези куршуми са специално изработени и избухват при допир, а центърът им е издълбан и запълнен с малко солна киселина. Тази гадост ще разяде всичко.
- Тогава защо киселината не разяжда куршума? - попита Кат, като тайно събираше информация, за да подкупи Ник.
- Р?РјР° вътрешна РѕР±РІРёРІРєР°, която СЃРµ намира РІ куршума Рё киселината РЅРµ може РґР° СЏ разяде. Забравих как СЃРµ казва. - РѕР±СЏСЃРЅРё Тревър. - Достатъчно силна Рµ, Р·Р° РґР° РЅРµ Р±СЉРґРµ увредена РѕС‚ киселината, РЅРѕ Рё достатъчно крехка, Р·Р° РґР° СЃРµ счупи РїСЂРё сблъсък СЃ предмет.
Кат бавно се изправи.
- Ще влезем ли?
Тревър стисна пистолета и влезе пръв, последван от Кат, която държеше остри ками в двете си ръце - подарък от Тревър. Те минаха по цялата алея, докато осъзнаха, че вампирът е изчезнал.
Тревър отпусна ръката си.
- Р?збягал Рµ!
Кат въздъхна объркано.
- Е, тъй като сме тук, може да се върнем в клуба.
- Много се забавлявах с вас тази вечер, идиоти. - каза глас зад тях. - Настоявам да останете за вечеря.
Кат и Тревър се обърнаха по посока на гласа и замръзнаха, когато видяха вампира, който преследваха, заедно с още петима други.
- Кучият син е знаел, че го следваме. - изръмжа Тревър, като отново хвана пистолета.
Заобиколени от три страни със стени и с вампири от четвъртата, Кат знаеше, че с Тревър трябва да намерят начин да се измъкнат оттам. Тя приклекна, когато вампирите ги заобиколиха. Един с червена коса скочи и буквално се приземи върху тях.
Кат веднага се изправи и се справи с вампира по средата на скока му. Дългите ѝ нокти сега приличаха на животински, макар че не се беше трансформирала. Паднаха на земята, като вампирът падна по гръб под нея.
Кръвопиецът сграбчи дясната ѝ ръка толкова силно, че тя усети как костите ѝ болезнено пукат. Като преглътна болката, тя спусна китка надолу и вкара камата в китката на вампира за отмъщение. Като се освободи, Кат не загуби време и вкара дясната си ръка в гърдите на вампира, като извади сърцето му.
Тревър се прицели и стреля във вампира, който бяха преследвали цяла нощ. Куршумът го удари в гърлото и за момент той погледна Тревър с недоумение, след което започна да крещи и да впива нокти в гърлото си. Крясъкът рязко спря, когато киселината от куршума достигна гласовата кутия на вампира.
Тревър всъщност не видя какво стана после, тъй като бе нападнат от друг вампир. Тялото му бе захвърлено към стената и той падна на земята. Деветмилиметровият пистолет полетя, а на него му се зави свят. Другият вампир се приближаваше, когато Тревър усети нещо в крака си. Като погледна, видя главата на вампира, който беше застрелял, и посегна към нея.
Хвана главата за косата и хвърли все още разпадащия се предмет към приближаващия се кръвопиец. Създанието се отмести и изръмжа, готово да атакува. Нещо проблесна и Тревър видя кама да виси от гърдите му. Тревър се обърна и видя Кат да седи там, цялата в кръв.
- Внимавай! - изкрещя Тревър.
Кат вдигна другата кама и изпъшка, когато вампирът я хвана за ръката и изви острието към гърлото й. Самата болка ѝ даде сили да отблъсне вампира. Тя бързо се обърна към Тревър и успя да извади камата от бедрото си. Потече топла течност, която достигна ходилото ѝ.
Тревър знаеше, че трябва РґР° направи нещо. Р? двамата Р±СЏС…Р° ранени. Чувстваше болката РІ ребрата Рё рамото СЃРё РѕС‚ удара РІ стената Рё едва дишаше. Погледна РєСЉРј Кат, която стоеше пред него като преграда. Обмисляше следващия РёРј С…РѕРґ.
Той трябваше да се трансформира в нещо голямо и силно, за да се пребори с тях и да оцелее. Лошото беше, че ако се трансформира, щеше да покаже истинската си същност на Кат. Неговият вид не се разбираше с другите шифтъри заради различията им. Понякога се смесваха с който и да е клан и изчезваха безследно в продължение на десетилетия. Бяха идеалните оръжия във война.
Поради това всяко животно, което избираше, бе 10 пъти по-силно от това животно. Същото се отнасяше и за човешкия му облик, но това не им беше от полза досега. Но ако не се трансформираше, с тях беше свършено.
Внезапно Кат изпусна оръжието си и се сви. Заради раните трансформацията отнемаше повече време. Тялото ѝ се промени, докато не застана на четири лапи. Дрехите паднаха и мястото им беше заето от красива, тъмна козина.
Един от другите вампири нападна и Кат се изправи на задните си крака, като му препречи пътя. Заби нокти в раменете на създанието и оголи зъби срещу него. Без да се замисля, Тревър избра този момент, за да се трансформира.
Останалите два вампира изсъскаха, когато човекът, когото нападаха, се превърна в мечка кадиак. Тревър замахна с грамадната си лапа към един от тях и отнесе половината му тяло, като остави краката да паднат безжизнено. Тъй като знаеше, че вампирът не е мъртъв, Тревър бавно пристъпи към него и смачка главата му със силната си челюст.
Той застана на крака, за да помогне на Кат, когато последните двама вампира го нападнаха с пълна сила. Тревър отстъпи няколко крачки, изрева силно и захвърли единия на пътя. Отново изрева, когато последният вампир впи зъби в ключицата му. Той чу ягуарския вик на Кат и почувства, че тухлената стена се забива в слепоочието му, преди да падне от удара.
*****
Куин и Уорън претърсиха целия район в радиус от 5 мили от клуба.
- Тук няма нищо. - заяви Куин и се опита да се отърси от объркването си. Нещо не беше както трябва... Усещаше го във въздуха.
Уорън улови напрежението в гласа на Куин.
- Не съм изненадан след битката в склада.
Телефонът РјСѓ избръмча Рё стресна Рё двамата. Осъзнаха колко СЃР° напрегнати. Р?звади телефона РѕС‚ джоба РЅР° дънките СЃРё.
- Ало - каза Уорън и после кимна. - Добре, ще проверим.
Той затвори и пусна телефона в джоба.
- Беше Ник. Намерили са подземен тунел под църквата.
- Трябва да го проверим. - каза Куин, като се опитваше да не обръща внимание на прилива на адреналин.
Далечният вик на ягуар проглуши тихата нощ и накара двамата мъже да замръзнат на място. Те обърнаха глави по посока на звука, преди да се погледнат.
- Кат! - извикаха в унисон.
Уорън незабавно махна телефона от джоба си и го сложи в кобура около коляното си.
Без колебание двамата мъже се трансформираха и след секунди тичаха по улицата. Хората крещяха и бягаха от големите котки, които внасяха смут. Куин поведе и се затича в трафика, като накара една кола да набие спирачки. Тази зад нея се блъсна и предизвика верижна реакция.
Уорън скочи на капака на първата кола и надникна, за да се увери, че хората са добре, преди да продължи да следва Куин по пътя.
Шофьорът на колата бе потресен от случилото се и взе мобилния си телефон.
*****
Джейсън беше отегчен до смърт. Нищо не се бе случвало през последните няколко дни и тъй като Таби и Енви бяха извън града той се побъркваше.
Когато звънна телефонът, той се стресна и бързо го вдигна.
- Станция Рейнджър - каза Джейсън отегчено.
- Да - отговори треперещ глас. - Р?скам РґР° докладвам Р·Р° нещо необичайно.
Джейсън въздъхна мислено и взе лист и химикал.
- Добре. Кажете ми какво видяхте, господине.
- Най-ужасното нещо, което съм виждал някога. - каза мъжът задъхано. - Току-що видях пума и ягуар да тичат на свобода в центъра на града. Набих спирачки, когато пумата ми мина пътя и един ягуар скочи на капака на колата ми, погледна ме и последва пумата.
-Навярно пак са избягали от зоопарка. - каза Джейсън, макар това да беше лъжа за пред обществото, за да скрият, че градът беше пълен с опасни диви същества.
- Не. - възкликна мъжът. - Ягуарът носеше мобилен телефон, завързан за задния глезен.
Джейсън погледна другия мъж в офиса с него
- Джейкъб Севидж.
- Значи казвате, че ягуарът носи мобилен телефон, завързан за крака му? - попита Джейсън.
Джейкъб едва не се задави с кафето и остави чашата, като си избърса носа, тъй като част от кафето бе влязло в него.
- Точно това казвам. - изкрещя мъжът толкова силно, че и Джейкъб го чу.
Джейсън поклати глава.
- Добре, господине, успокойте се. Нали казахте, че е избягал, така че сте в безопасност. Благодаря, че се обадихме. Ще го проверим.
Джейсън бързо затвори и се вгледа в телефона, сякаш той щеше да скочи и да го изяде.
- Добре тогава. - каза Джейкъб, след като спря да кашля.
*****
Уорън най-накрая настигна Куин, когато наближиха алея, където ароматът на Кат беше силен. Като завиха зад ъгъла, те стигнаха, когато Кат изтръгна гърлото на един от вампирите, а огромна мечка заби нокти в гърдите на друг. Мечите нокти излязоха през гърба на вампира, като стиснаха кървавото му сърце преди да го изстискат като воден балон.
Кат премигна, като РѕСЃСЉР·РЅР°, че РїРѕ време РЅР° Р±РѕСЏ... Вампирите някак СЃРµ Р±СЏС…Р° увеличили. РўСЏ едва СЃРё РїРѕРµ РґСЉС…, преди РґР° Р±СЉРґРµ нападната РѕС‚ един РѕС‚ останалите вампири. РўСЏ изкрещя, когато острите Р·СЉР±Рё СЃР° забиха РІ хълбока Сќ. Ноктите Сќ РїСЂРѕР±РёС…Р° РіСЉСЂР±Р° РЅР° вампира, докато СЃРµ опитваше РґР° РіРѕ отклони. Р?зведнъж тежестта изчезна Рё тя припадна РѕС‚ болката, загубата РЅР° РєСЂСЉРІ Рё умората.
Когато Куин видя вампирът да напада Кат, кръвта се качи в главата му. Той изтича по пътя. Не го интересуваше дали Уорън е с него или не. Повали вампира на земята и му изръмжа заплашително, преди да откъсне врата му с острите си зъби. Чувстваше как ноктите му се забиват в него в паника, но продължи да го разкъсва. Като хвърли главата настрана, той се обърна към Кат и изрева.
Тревър се погрижи за последния вампир, като го разкъса и не остана нищо друго освен торс без глава и крайници. Той вдигна поглед, когато чу виковете на Кат и видя една пума да скача върху вампира, който я беше нападнал. Когато тя отново се трансформира в човек, Тревър застана пред голото ѝ и безжизнено тяло и се наведе, за да я защити от други атаки.
Вниманието му бе привлечено от силно ръмжене и той срещна погледа на много разгневена пума, която го гледаше с явното намерение да убие... Куин Уайлдър.
Тревър бе уморен от битката и това забавяше рефлексите му. Не беше в състояние да разкара Куин и пое цялата сила на атаката. Тревър бе повален на земята и се удари в стената за втори път тази вечер.
Тревър изръмжа и успя да се изправи на задните си крака за две секунди, преди да падне отново на земята. Куин се приближаваше и той не искаше да се трансформира пред пумата, но знаеше, че трябва. Кат сигурно щеше да им каже... Така че какво губеше? Като не можеше да види раните си от козината, той бавно се трансформира и още веднъж се опита да се изправи на крака.
РљСѓРёРЅ СЃРµ СЃРїСЂСЏ, когато РІРёРґСЏ мъжа РѕС‚ бара... РЈРѕСЂСЉРЅ РіРѕ беше нарекъл Тревър. РўРѕР№ РёР·СЃСЉСЃРєР°, когато надуши, че Тревър РЅРµ Рµ обикновен шифтър.. Р?ли РїРѕРЅРµ РЅРµ беше срещал такъв преди. РўРѕРІР°, че РЅРµ знаеше срещу какво СЃРµ изправя, РЅРµ РјСѓ РїРѕРјРѕРіРЅР° РґР° СЃРµ СѓСЃРїРѕРєРѕРё.
Той направи още една крачка, но Уорън застана на пътя му и се приближи до Тревър, като също се трансформира в човек отново. Когато Тревър се олюля, Уорън го хвана за ръката и го взе на рамо. Не виждаше причина да позволи на Куин да срита някой, който не можеше да се защитава.
Тревър погледна Уорън и се усмихна, когато разбра затруднението им.
- Ама че бъркотия. Сега всички сме голи. - каза той и бързо припадна.
Уорън поклати глава и не сдържа усмивката си, защото Тревър беше прав. В такива моменти се радваше, че си носеше мобилния телефон и то по този начин. Той подпря леко Тревър на стената и щеше да вземе телефона, когато чу Куин да ръмжи.
Куин се бе трансформирал и гледаше към изпадналата в безсъзнание Кат. Дрехите ѝ бяха на няколко метра. Бяха разкъсани от трансформацията и не можеха да бъдат облечени. Като реши да мисли за това после, Куин започна да преглежда раните ѝ и спря, когато видя все още течащата кръв от бедрото.
Като помести крака Сќ, Р·Р° РґР° РІРёРґРё откъде РёРґРІР° кръвта, той замръзна, когато РІРёРґСЏ белега Р·Р° чифтосване. Р?зръмжа преди РґР° успее РґР° СЃРµ овладее. РќСЏРєРѕР№ СЃРµ Р±Рµ чифтосал СЃ Кат, Р±Рµ Сќ оставил белега Рё беше СЏ изоставил.
Куин усети надигащата се ревност и се наведе, за да провери дали все още може да подуши миризмата по кожата ѝ. Това го вбеси още повече.. Тя не миришеше на друг мъж, ухаеше прекрасно.
Като погледна мъжа, пред който Уорън бе приклекнал, Куин се зачуди дали белегът бе оставен от този русокос мечок.
Уорън извади телефона си, като реши за момента да игнорира гневното избухване на Куин. Кат се нуждаеше от помощ и той не възнамеряваше да каже на Куин от кого беше белега за чифтосване. Нека се измъчи и разбере сам.
- Госпожа Тъли? - попита Уорън и после се усмихна. - Добре съм, госпожо. Чудех се дали можем да се срещнем пред „Лунен танц“. Сестра ми и приятелят ѝ Тревър са ранени и имат нужда от медицински грижи, които само вие може да осигурите.
Уорън замълча за момент и после кимна.
- Благодаря, госпожо Тъли.
- Не знаех, че познаваш Тъли. - каза Куин тихо. Той срещна Тъли малко след като семействата се разделиха.
Уорън се усмихна, докато набираше друг номер. Да не би Куин да си мислеше, че само той може да шпионира?
- Ник е загазил повече, отколкото мислех. Госпожа Тъли винаги му помага и домът ѝ е отворен, ако искаме да останем незабелязани.
- Р?зненадан СЃСЉРј, че досега РЅРµ СЃРјРµ СЃРµ срещали. - отговори РљСѓРёРЅ, като стана още РїРѕ-подозрителен.
- Ник, намираме се на 10 блока от клуба и ни трябва кола. Донеси дрехи за трима мъже и сестра ти и вземи хамъра.
Уорън затвори телефона, без да изчака Ник да отговори и насочи вниманието си към Тревър.
- Той ли остави белег за чифтосване на Кат? - попита Куин.
- Това, приятелю, не е моя работа. - каза Уорън машинално.
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст предоставлен ООО «ЛитРес».
Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию (https://www.litres.ru/pages/biblio_book/?art=64891946) на ЛитРес.
Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.
Если текст книги отсутствует, перейдите по ссылке
Возможные причины отсутствия книги:
1. Книга снята с продаж по просьбе правообладателя
2. Книга ещё не поступила в продажу и пока недоступна для чтения